Лясковският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е действащ девически метох, който е се намира на 1,5 км от град Лясковец и е част от Великотърновската епархия. Известен е заради разположението си. Светата обител е изградена на скали, на 493 м надморска височина, а от него се разкрива красива гледка към равнината, град Лясковец и Балкана.

Изграден е през XII в., а в края на XIV в. е разрушен от османските нашественици. Както и други манастири, лясковският „Св. св. Петър и Павел“ е приютявал множество революционери през годините на Освобождението, сред които Васил Левски, отец Матей Преображенски, Георги Измерлиев, Бачо Киро. В лясковският манастир, наричан още Петропавловски, се открива първото българско богословско училище, което по-късно прераства в Духовна семинария. В него е имало сиропиталище, а от 1902 до 1912 г. е действал като приют за душевно болни.

До 1922 г. в него се заселват 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. Светата обител е силно засегната от земетресение през 1913 г., което разрушава църквата и стопански постройки, слабо засегната била камбанарията на манастира, която е напълно възстановена в днешния си вид през 1980 г.