Велико Търново е град в Северна Централна България, столица на Второто българско царство и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г.

Градът е разположен по поречието на р. Янтра върху няколко хълма – Царевец, Трапезица и Момина крепост. Те са били основни центрове на царе и боляри по време на Второто българско царство. Хълмът Света гора, върху който днес е изграден Великотърновския университет, е бил духовен и книжовен център.

Първите свидетелства за живот по тези земи датират от около 4000 г. пр. Хр. Търновград става значителен град по време Първата българска държава. През 1185 г. братята Иван-Асен и Теодор-Петър провъзгласяват Търново за столица на Второто българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12 – 14 век. Като столица той е разположен на 4 хълма. На хълма Царевец е построен царският дворец и патриаршията, а на хълма Трапезица са се намирали жилищата на местните боляри. През този период средновековната българска държава достига връх в своето развитие.

Градът е обсаден и пада под турско владичество през 1393 г. След Освобождението, на 10 февруари 1879 г. в Търново е свикано Учредително народно събрание, на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция. На 17 април същата година се провежда и първото Велико народно събрание, което избира за княз на България Александър Батенберг.

Днес Велико Търново е една от най-популярните туристически дестинации в страната ни. Посетителите имат възможност да видят множество исторически останки, сред които възстановените частично хълмове Царевец и Трапезица. Голям интерес представлява и аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“, който привлича множество туристи от цял свят.